Политическите шарани пак налапаха лъскава кука
Александър МАРИНОВ
Обявеното от Слави Трифонов желание да инициира осъществяване на референдум за (полу)президентска република провокира бурни реакции, в които лъсна цялата мизерия на множеството днешни български политици. Няма подозрение – концепцията е противоречива и несъмнено съставлява тактически ход, само че все пак се оказа единственото същинско политическо предложение от доста време насам. Защото, както е известно, истината се познава в сравнението, а от дълго време сме очевидци по какъв начин цялата сила на партиите се излива във взаимни обиди, хвалби и безсрамни демагогски неистини, в които няма и капка здрав политически смисъл. Политиката се е изродила в политическа порнография.
" ИТН " (ИТН) бе изпаднала в тежка рецесия и мнозина предричаха на партията скорошна политическа гибел, а други се чудеха какво ли би могъл да предприеме шоуменът.
Неочакваният ход на Трифонов сподели, че тези прогнози са били най-малкото прибързани. Ясно е, че това е точно аварийно-спасителна предизборна акция и, би трябвало да се признае, тя има късмет да извърши предназначението си. Има Такъв Народ се издигна точно на вълната на сходен противоречив референдум и в този момент се пробва да се възроди по подобен метод. Друг е въпросът, дали изобщо ще се стигне до действително иницииране и осъществяване на сходно допитване. Но, както е споделил преди време Бенковски,
„ ръждясалият нож е забит в гърдите на тирана “.
Или, по-точно - политическите шарани глътнаха надълбоко куката.
Анонсът на Трифонов печели от това, че удря по най-болното място на българската партийно-политическа система – извънредно ниското публично доверие в партиите и всеобщият песимизъм, че те са способни да произведат смислена и ефикасна парламентарна народна власт. Но друго, не по-малко значимо предимство е, че този ход наподобява е трябвало да изиграе ролята на прожектор, под който да лъснат интелектуалната беззащитност и страховете на политиците.
В дните след разгласяването на концепцията, представителите на партиите се хвърлиха с пяна на уста да потвърждават, че подобен референдум е неосъществим - тъй като е антиконституционен, и няма да бъде позволен. А за огромна част от българите, изключително за евентуалните гласоподаватели на Има Такъв Народ, няма по-силен дразнител от това да им кажат, че нещо им е неразрешено. Особено,
в случай че им го не разрешават политиците, т.е. партийците.
Оттук насетне не е мъчно да предвидим лайтмотива на предизборните послания на Трифонов – партийните лобита още веднъж се пробват да лишават на висшия суверен правото да взема решение, а Има Такъв Народ се бори да отбрани това право. Без значение е, че казусът няма директно отношение нито към характера на идните парламентарни избори, нито към най-сериозните проблеми пред обществото ни и вероятните способи на тяхното решение. Важно е, че ще бъде основана социална атмосфера, в която ще изпъква още по-драстично неадекватността на предизборните послания на множеството партии. На всичко от горната страна, тази некомпетентност ще придобие алчен привкус – партиите не дават на народа да се произнесе, тъй като се грижат само за своите тесни ползи.
Подозренията
за партиен сговор против националния суверенитет
се подхранват от острите офанзиви на до неотдавна управлявалата остатъчна (тройна) коалиция против президента Радев и назначеното от него служебно държавно управление. Вече стана скучен табиет в съвсем всяко изявление или разбор да се нищи въпросът дали и по какъв начин президентът ще наложи президентска република. Няма значение, че президентът в никакъв случай не е давал мотив да бъде упрекван в такива планове, нито че сходна огромна конституционна смяна не може да се свързва с една единствена персона. Масовото схващане е склонно да опростява комплицираните неща, най-много като ги персонифицира.
След самодейността за хипотетичния референдум лъсна какъв брой зле премислено бе решението на Българска социалистическа партия, „ Демократична България “ и „ Продължаваме промяната “ (въпреки смяната в тона при последните) да градят предизборната си акция върху нападки против президента и служебното държавно управление. Върхът на това, което Илф и Петров успешно назовават „ Тъпота с щурм “, бе подклаждането на спекулациите, че след изборите ще се образува някакво внушително парламентарно болшинство, само че не с цел да излъчи устойчиво и дейно ръководство, а…
с цел да спретне импийчмънт на президента.
Вярно е, че някои от по-предпазливите партии се въздържат да вземат отношение към тази екстравагантна концепция. Най-малката причина за умереност е, че тя е на практика неосъществима – освен аритметически, а най-много политически. Ако голям брой партии, които освен не могат да ръководят дружно, а даже не са способни да приказват между тях, без да се ругаят, се сдружат, с цел да смъкват президента, това единствено ще удостовери изказванията на Има Такъв Народ и подозренията на огромна част от българите. Да не приказваме, че с изключение на през Народното събрание, процедурата би трябвало да мине и през Конституционния съд и в действителност е извънредно любопитно какви безапелационни доказателства за държавна измяна или нарушение на Конституцията ще показват там партийците.
Но, с цел да е явен мащабът на лъсналата нелепост на тези политици, дано допуснем невъзможното – процедурата за импийчмънт минава през Народното събрание и даже през Конституционния съд. Все още в така наречен български политически хайлайф има хора, които си дават сметка за последствията от сходно развиване на нещата. Държавният глава ще напусне президентството,
а мандатът му ще бъде завършен от вицепрезидента Йотова.
Тя надали ще бъде лесна плячка за партиите, до момента в който в това време Радев ще бъде свободен от всевъзможни законови ограничавания, ще може да сътвори и да оглави спряганата от години президентска партия и ще опустоши своите пишман съперници!
Както е добре известно, даже при спад в рейтинга му, утвърждението към него продължава да е по-високо, в сравнение с към всички водачи на парламентарно показаните партии, взети дружно! Факт, А освен това състояние въпросът за привикване на Велико Народно заседание и възможна смяна на Конституцията дали няма да се трансформира от плод на възпалена фикция в политическа действителност?
Но да се върнем към концепцията на Слави Трифонов за (полу)президентска република. Един анализатор съобщи, че с този ход шоуменът е направил „ мечешка услуга “ на президента. Ако изобщо може да се приказва за услуга (каквато никой не е искал), то тя се показва в резултата на лъсналите комплекси и страхове на партиите. Защото, който демонстрира страха си преди борбата, която самичък търси, към този момент я е изгубил.
Обявеното от Слави Трифонов желание да инициира осъществяване на референдум за (полу)президентска република провокира бурни реакции, в които лъсна цялата мизерия на множеството днешни български политици. Няма подозрение – концепцията е противоречива и несъмнено съставлява тактически ход, само че все пак се оказа единственото същинско политическо предложение от доста време насам. Защото, както е известно, истината се познава в сравнението, а от дълго време сме очевидци по какъв начин цялата сила на партиите се излива във взаимни обиди, хвалби и безсрамни демагогски неистини, в които няма и капка здрав политически смисъл. Политиката се е изродила в политическа порнография.
" ИТН " (ИТН) бе изпаднала в тежка рецесия и мнозина предричаха на партията скорошна политическа гибел, а други се чудеха какво ли би могъл да предприеме шоуменът.
Неочакваният ход на Трифонов сподели, че тези прогнози са били най-малкото прибързани. Ясно е, че това е точно аварийно-спасителна предизборна акция и, би трябвало да се признае, тя има късмет да извърши предназначението си. Има Такъв Народ се издигна точно на вълната на сходен противоречив референдум и в този момент се пробва да се възроди по подобен метод. Друг е въпросът, дали изобщо ще се стигне до действително иницииране и осъществяване на сходно допитване. Но, както е споделил преди време Бенковски,
„ ръждясалият нож е забит в гърдите на тирана “.
Или, по-точно - политическите шарани глътнаха надълбоко куката.
Анонсът на Трифонов печели от това, че удря по най-болното място на българската партийно-политическа система – извънредно ниското публично доверие в партиите и всеобщият песимизъм, че те са способни да произведат смислена и ефикасна парламентарна народна власт. Но друго, не по-малко значимо предимство е, че този ход наподобява е трябвало да изиграе ролята на прожектор, под който да лъснат интелектуалната беззащитност и страховете на политиците.
В дните след разгласяването на концепцията, представителите на партиите се хвърлиха с пяна на уста да потвърждават, че подобен референдум е неосъществим - тъй като е антиконституционен, и няма да бъде позволен. А за огромна част от българите, изключително за евентуалните гласоподаватели на Има Такъв Народ, няма по-силен дразнител от това да им кажат, че нещо им е неразрешено. Особено,
в случай че им го не разрешават политиците, т.е. партийците.
Оттук насетне не е мъчно да предвидим лайтмотива на предизборните послания на Трифонов – партийните лобита още веднъж се пробват да лишават на висшия суверен правото да взема решение, а Има Такъв Народ се бори да отбрани това право. Без значение е, че казусът няма директно отношение нито към характера на идните парламентарни избори, нито към най-сериозните проблеми пред обществото ни и вероятните способи на тяхното решение. Важно е, че ще бъде основана социална атмосфера, в която ще изпъква още по-драстично неадекватността на предизборните послания на множеството партии. На всичко от горната страна, тази некомпетентност ще придобие алчен привкус – партиите не дават на народа да се произнесе, тъй като се грижат само за своите тесни ползи.
Подозренията
за партиен сговор против националния суверенитет
се подхранват от острите офанзиви на до неотдавна управлявалата остатъчна (тройна) коалиция против президента Радев и назначеното от него служебно държавно управление. Вече стана скучен табиет в съвсем всяко изявление или разбор да се нищи въпросът дали и по какъв начин президентът ще наложи президентска република. Няма значение, че президентът в никакъв случай не е давал мотив да бъде упрекван в такива планове, нито че сходна огромна конституционна смяна не може да се свързва с една единствена персона. Масовото схващане е склонно да опростява комплицираните неща, най-много като ги персонифицира.
След самодейността за хипотетичния референдум лъсна какъв брой зле премислено бе решението на Българска социалистическа партия, „ Демократична България “ и „ Продължаваме промяната “ (въпреки смяната в тона при последните) да градят предизборната си акция върху нападки против президента и служебното държавно управление. Върхът на това, което Илф и Петров успешно назовават „ Тъпота с щурм “, бе подклаждането на спекулациите, че след изборите ще се образува някакво внушително парламентарно болшинство, само че не с цел да излъчи устойчиво и дейно ръководство, а…
с цел да спретне импийчмънт на президента.
Вярно е, че някои от по-предпазливите партии се въздържат да вземат отношение към тази екстравагантна концепция. Най-малката причина за умереност е, че тя е на практика неосъществима – освен аритметически, а най-много политически. Ако голям брой партии, които освен не могат да ръководят дружно, а даже не са способни да приказват между тях, без да се ругаят, се сдружат, с цел да смъкват президента, това единствено ще удостовери изказванията на Има Такъв Народ и подозренията на огромна част от българите. Да не приказваме, че с изключение на през Народното събрание, процедурата би трябвало да мине и през Конституционния съд и в действителност е извънредно любопитно какви безапелационни доказателства за държавна измяна или нарушение на Конституцията ще показват там партийците.
Но, с цел да е явен мащабът на лъсналата нелепост на тези политици, дано допуснем невъзможното – процедурата за импийчмънт минава през Народното събрание и даже през Конституционния съд. Все още в така наречен български политически хайлайф има хора, които си дават сметка за последствията от сходно развиване на нещата. Държавният глава ще напусне президентството,
а мандатът му ще бъде завършен от вицепрезидента Йотова.
Тя надали ще бъде лесна плячка за партиите, до момента в който в това време Радев ще бъде свободен от всевъзможни законови ограничавания, ще може да сътвори и да оглави спряганата от години президентска партия и ще опустоши своите пишман съперници!
Както е добре известно, даже при спад в рейтинга му, утвърждението към него продължава да е по-високо, в сравнение с към всички водачи на парламентарно показаните партии, взети дружно! Факт, А освен това състояние въпросът за привикване на Велико Народно заседание и възможна смяна на Конституцията дали няма да се трансформира от плод на възпалена фикция в политическа действителност?
Но да се върнем към концепцията на Слави Трифонов за (полу)президентска република. Един анализатор съобщи, че с този ход шоуменът е направил „ мечешка услуга “ на президента. Ако изобщо може да се приказва за услуга (каквато никой не е искал), то тя се показва в резултата на лъсналите комплекси и страхове на партиите. Защото, който демонстрира страха си преди борбата, която самичък търси, към този момент я е изгубил.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ